* * *
- Станко ле, мъри, хубава,
ти нали ми се хвалеше,
че си виното не пиеш,
виното и ракията,
пък ми на вино мерисаш,
на вино и на ракия?
- Байно ле, бачо Иване,
я снощи ходих в какини,
какини госкя имаха,
госкя от Малко Търново,
мене ме кака проводи
долу ми в магазията,
да налям вино червено
и върла скума ракия.
Де духна вятър вихрушка,
та ми кандилят угаси,
та си виното аз разлях,
виното и ракията,
та си краката изпръсках
и кникатата престилка,
зат'ва на вино мерисам,
на вино и на ракия.
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.11.2011
Български фолклорни мотиви. Т. VI. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2011