* * *
- Станко ле, мари, хубава,
ти ли ми се хвалба хвалеше,
че ми виното не пиеш,
виното и ракията?
Пък ти ми на вино мерисаш,
на вино и на ракия.
- Байно ле, бакю Иване,
майчини госке дойдоха,
мене ме майка приоди
долу ми в магазията,
червено вино да налям
и скума бяла ракия.
Та духна вятър, ветрушка,
та ми кандиля угаси,
та се кофата препълни,
та ми полите изпръска.
Полите и пазухите,
и кникатата престилка.
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.11.2011
Български фолклорни мотиви. Т. VI. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2011