* * *
- Станко ле, мари, хубава,
ти нали ми се хвалеше,
че ми виното не пиеш,
виното и ракията,
пък ми на вино миришеш,
на вино и на ракия?
- Байно ле, батко Иване,
снощи ми гости дойдоха,
гости от Малко Търново
и мене ме майка проводи
долу в магазията,
червено вино да налея
и бяла грозда ракия.
Де духна вятър вихрушка,
та ми кандилят изгаси,
та си виното изсипах,
по книжката престепна.
За това на вино мириша,
на вино и на ракия.
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.11.2011
Български фолклорни мотиви. Т. VI. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2011