* * *
Наднела ми се сенчица,
гиди, моме Стефано,
не ми е било сенчица,
най ми е било Стефана.
- Нали се тизе хвалеше,
че ти вино не пиеш
и тази бистра ракия?
- Снощи си бачо дохожда,
та ме за вино запрати
в тия хладни зимници.
Наточих вино и ракия,
като навънка излязох
буен ми вятър повея,
та ми виното разплиска
и ми полите оплиска,
затова ми полите миришат
на вино и на ракия.
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.11.2011
Български фолклорни мотиви. Т. VI. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2011