* * *
- Станко ле, мари, хубава,
Станко, мари, гидена,
нали ми се хвалба хвалеше,
че веке вино не пиеш
и върла, люта ракия?
Пък на вино миришеш,
на вино и на ракия.
- Бачо ле, бачо Иване,
като ме питаш, ще кажа,
ще кажа, няма да лъжа.
Снощи ни гости дойдоха,
гости от Малко Търново.
Мене ма майка проводи,
проводи долу в магазията,
да налеем вино червено
и върла, люта ракия.
Де духна вятър вихрушка,
та ми кандиля угаси,
та си виното разсипах,
виното и ракията,
връз мойта бяла престилка.
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.11.2011
Български фолклорни мотиви. Т. VI. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2011