* * *

Ако не му дадат момата, ще стане калугер

- Пойди, пойди, мале,
пойди оглави ме -
за хубава Донка,
за величенката!
Ко ме Донка вземе,
да се позабавиш,
пък ко не ме вземе -
скоро да си дойдеш.
В чаршия да пода
дрехи да си скроя,
дрехи калугерцки,
калугер да стана,
калугер-духовник,
моми да изповядвам,
моми - млади булки.
И Донка ще дойде
да се изповяда,
пък я ще хи река:
''Казвай, казвай, Донко,
що си согрешила
на млади години,
през ергенцко време?"
Пък кя ще ми рече:
"Отче, духовниче,
едно любе любих -
не ме оставиха
него да си взема!"

 

Велика, Царевско, преселн. от Велика, дн. в Турция; хороводна (СбНУ 57/1983, № 873 - "Ако не го вземе, ще стане калугер"); всеки стих се повтаря.

 

 

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.08.2012
Български фолклорни мотиви. Т. VІ. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2012