* * *

Замръква и осъмва пред портите на либето

Андоновата майчица,
тя на Андона думаше:
- Андоне, синко Андоне,
откакто си заовчарувал,
не съм те, мама, питала,
де лягаш, синко, де ставаш
и де си стадото пладнуваш,
пладнуваш и напояваш?
Андон мами си думаше:
- Мале мо, мила мале мо,
аз лягам, мамо, аз ставам,
до Керините вратници -
да слушам Кера как пей,
как пей и как се припява:
"Кичена китка, Керо льо,
дваж по кичена, Андоне ле!"

 

Варна (Архив КБЛ-ВТУ).

 

 

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 20.05.2012
Български фолклорни мотиви. Т. VІ. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2012