* * *
Замръква и осъмва пред портите на либето
Антоновата майчица,
тя на Антона думаше:
- Антоне, синко Антоне,
от как си ерген, бе, станал,
не зная, синко, где ходиш,
где ходиш, синко, где лягаш?
Антон мама си думаше:
- Мамо мо, стара майчице,
аз ходя, мамо, аз ходя
на Керината седянка,
да гледам, мамо, да гледам,
да гледам, мамо, да слушам,
как тъче Кера, как пее,
как се за мене припява.
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 20.05.2012
Български фолклорни мотиви. Т. VІ. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2012