* * *

Замръква и осъмва пред портите на либето

Върбановата майчица,
тя на Върбана думаше:
- Върбане, синко Върбане,
станало й дор три години,
не съм те, синко, питала -
къде замръкваш, осъмваш?
- Мале ле, стара мале ле,
като ме питаш - ще кажа,
ще кажа, няма да лъжа.
Аз мръквам, мамо, осъмвам
на пашовите конаци.
Там има бяло кадънче -
лице му бяло сирене,
вежди му тънки гайтани,
очи му черни череши.

 

Петров дол, Провадийско; хороводна (Архив КБЛ-ВТУ).

 

 

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 20.05.2012
Български фолклорни мотиви. Т. VІ. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2012