* * *

Замръква и осъмва пред портите на либето

Андончовата майчица,
тя на Андончо думаше:
- Сино Андончо, Андончо,
ще стане, сино, ще стори (2)
девет ми цели години,
от както си заергенувал,
мама не те е питала,
а де замръкваш, осъмваш,
до кои горни вратници?
Андон мами си думаше:
- Мор, мамо, мор, мила мамо,
йолку ме питаш, ш' ти кажа -
замръквам, мамо, осъмвам
до Керините вратници,
да слушам Кера как пей,
как пей, как се припява,
кичена китка кичеше,
кичеше и наричаше
на Кера и на Андона:
"Кичена китка, Керо ле,
дваж прикичена, Андоне!"

 

Ореховка, Болградски район, Одеска област - Украйна; на зимно хоро (Кауфман-НПБУМ 2, № 1884).

 

 

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 20.05.2012
Български фолклорни мотиви. Т. VІ. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2012