* * *

Замръква и осъмва пред портите на либето

Мама Андону думаше:
- Андоне, сине Андоне,
храни те мама, гледа те,
ала те сега не зная -
къде замръкваш, осъмваш?
Андон мама си думаше:
- Мамо ле, мамо милинка,
нали ме питаш, ще кажа.
Замръквам, мамо, осъмвам
в Станкина равна градина,
да слушам Станка га пее,
га пее и как нареда,
га викне Станка да запей:
"Станкина хурка писана,
Андонови медни кавали!"

 

Малка Верея, Старозагорско; през Великите пости (Архив КБЛ-ВТУ).

 

 

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 20.05.2012
Български фолклорни мотиви. Т. VІ. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2012