* * *

Замръква и осъмва пред портите на либето

Андоновата майчица,
тя на Андона думаше:
- Де ходиш, синко, де скиташ,
де добра вечер вечеряш?
Андон майка си думаше:
- Милинка моя майно льо,
като ме питаш, да кажа,
да кажа, да ти не скрия.
Аз ходя, аз скитам
при Донкината вратичка,
да слушам Донка как тъче,
как тъче Донка, как пее,
как пее как се за мене припява.

 

Имренчево, Преславско; лазарска - хороводна (Архив КБЛ-ВТУ).

 

 

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 20.05.2012
Български фолклорни мотиви. Т. VІ. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2012