* * *

Замръква и осъмва пред портите на либето

Стояновото майчица,
тя на Стояна думаше:
- Стояне, синко Стояне,
не те е мама гледала
да ставаш, синко, да лягаш,
дето овцете нощуват,
нощуват, още пладнуват.
Стоян майка си продума:
- Аз лягам, мамо, аз ставам
в Станкина горна градинка,
там си овцете пладнувам,
да слушам Станка как пее,
как пее и как се надпява:
"Станке ле, хурка писана,
Стоянчо, медно кавалче!"
Кога си Станка пееше,
Стоян си с кавал свиреше.

 

Добрич (Архив КБЛ-ВТУ).

 

 

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 20.05.2012
Български фолклорни мотиви. Т. VІ. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2012