* * *
Загледал се по мома и пострадал
- Бре, Митре, Митре, Митре майсторче,
от Бога нашла твоята майка,
що ми те даде дунгерин да си,
дунгерин да си, сарай да градиш,
да го оградиш за три години,
ти го изгради, Митре, за три недели.
От де дойдоха, Митре, влашките моме,
влашки ти вревет, Митре, влашки не знаеш,
гърцки ти вревет, гърцки не знаеш!
Ти се загледа, Митре, във влашки моме,
от сарай падна, Митре, бре, та се удри,
та се удри, Митре, бре, на зло место,
бре, на зло место, Митре, бре, на сърцето,
бре, одва ми душа, бре, отгойори:
- Ой ти, дружина, верна дружина!
Кога ке ите, джанум, на нашето село,
нем' да кажайте на моята майка
де ми падна Митре от връх караю,
та се удари Митре, бре, на зло место.
Лю да кажайте на моята майка,
бре, ди се той угоди
за малка мома, за църноземка!
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 28.07.2011
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2011
Български фолклорни мотиви. Т. VІ. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2011