Вуйчо-лихвар иска в залог булчето му. Съст. Тодор Моллов

* * *

Тръгнали ми са, тръгнали,
кметове, още бирници,
големи глоби да платят,
кому по двеста, кому по триста,
а на млад Стоян - хиляда.
Стоян им дума думаше:
- Брей ви вас, кметове,
кметове, още бирници,
какво ви сторих, направих,
та ме глоба глобихте,
такава глоба голяма?
Кметове думат на Стоян:
- Ние те, Стояне, глобихме,
че имаш конче хранено
и имаш булка хубава.
Стоян им нищо не каза,
право у дома си отиде
и си на майка продума:
- Мамо ле, стара майчице,
учи ме, мамо, научи,
какво да правя, да сторя,
глобата да си отплатя?
Майка дума на Стоян:
- Стояне, синко мил мамин,
ти имаш вуйчо богаташ
в града на Димотика.
Там ще, синко, идеш,
той ще ти, синко, помогне
глобата да си отплатиш.
Стоян стана и отиде
в града на Димотика
и на вуйчо си продума:
- Я дай ми, вуйчо, я дай ми,
глобата да си отплатя.
А вуйчо му дума:
- Чул съм, Стояне, разбрал съм,
ме имаш булка хубава.
Булката да си доведеш,
да доведеш и да заложиш -
тогава пари ще вземеш.
Стоян му нищо не каза,
ала се назад върна.
Насъбра Стоян дружината
и ги поведе, заведе
към вуйчови си вратници.
Посред нощ Стоян на порти почука,
почука, още повика:
- Я излез, вуйчо, я излез,
булката залог да вземеш!
Кога вуйчо му излезе,
те му ръцете вързали
и сред гора завели
и му главата отрязали.

София, кв. Горубляне (Архив КБЛ-ВТУ).

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 23.10.2010
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010