Вуйчо-лихвар иска в залог булчето му. Съст. Тодор Моллов

* * *

Тръгнали ми са тръгнали
кметове още бирници,
големи глоби да слагат -
кому по двеста по триста,
а на млад Стоян хиляда.
Стоян си дума, продума:
- Брей, ой ви вази, кметове,
кметове, още бирници,
какво ви сторих, направих,
че ми глоба сторихте,
такава глоба голяма?
- Ние те, Стояне, глобихме
че имаш булче хубаво,
че имаш конче хранено!
Стоян си нищо не рече,
право си у тях отиде
и на майка си продума:
- Учи ме, мале, научи,
как да си глоба изплатя?
Майка му дума, продума:
- Стояне, синко мил мамин,
ти имаш вуйчо богаташ
в града в Димотика.
При него, синко, да идеш,
той ще ти, синко, помогне,
глобата да си изплатиш.
Че стана Стоян, отиде,
в Димотика града голяма,
и на вуйчо си продума:
- Я дай ми, вуйчо, я дай ми,
глобата да си изплатя!
Вуйчо му дума Стояну:
- Чул съм, разбрал съм,
че имаш булче хубаво -
булчето да си доведеш,
доведеш да го заложиш,
тогава пара ще вземеш.

неуточнено, Шуменско (Архив КБЛ-ВТУ).

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 23.10.2010
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010