Вуйчо-лихвар иска в залог булчето му. Съст. Тодор Моллов

* * *

Стоян чичо си думаше:
- Чичо льо, чичо Иванчо, (2)
я дай ми пари на заем,
дестина гроша, дванайсе, (2)
да си биволи подкова;
тежка кирия натварих -
дур да ида, чичо, дур дойда.
Чичо му вярно думаше:
- Стояне, момче братово,
аз нямам пари на заем,
аз имам пари със файда,
със файда, холан, със залог.
Ти имаш булче хубаво,
ако си булче заложиш -
давам ти пари на заем!
Стоянум млого доболя,
че си у тях отиде,
в тъмни яхъри навлезе,
лиси биволи извади,
че си биволи продаде;
да било нещо за млого -
за една пушка бойлия.
Че си пушката нарами,
у чичови си отиде
и на чичо си думаше:
- Чичо льо, чичо Иванчо,
азе си булче доведох,
да ти я залог заложа,
за десет гроша, дванайсе!
Доде си Стоян издума,
че си пушката изпрегнал,
че й чича си ударил,
и на чича си думаше:
- На тебе пари със залог,
на тебе булче за залог,
давам ти пушка за залог!

неуточнено, Шуменско (ПСп.-Браила, 1873, кн. 7-8, с. 107, № 1); всеки втори стих се повтаря; чичо вм. вуйчо.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 23.10.2010
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010