Вуйчо-лихвар иска в залог булчето му. Съст. Тодор Моллов

* * *

Никола Радки думаше:
- Заборчлях, Радке, задлъжнях,
петдесет и пет хиляди;
петдесет имах, дадох ги,
а пет ги нямам да ги дам.
Да дадем, Радке, продадем,
децата, двете момчета?...
Радка Никола думаше:
- Не давам, любе, децата,
децата, двете момчета.
Децата малки, глупави,
не знаят шътък да шътат.
Я слушай, любе, послушай,
какво ще те ази науча.
Ти имаш вуйчо богаташ,
иди му пари поискай,
в заем да ти ги даде.
Никола Радка послуша,
че у вуйчови си отиде,
на порти чука и вика:
- Вуйчо Никола, Никола,
излез ми, вуйчо, отвори,
нещичко ще те попитам,
попитам, вуйчо, поискам.
Заборчлях, вуйчо, задлъжнях
петдесет и пет хиляди.
Петдесет имах, дадох ги,
а пет ги нямам да ги дам,
че ида да ти поискам,
в заем да ми ги дадеш.
Вуйчо Никола думаше:
- Ти имаш булче хубаво,
я да си булчето заложиш,
тогава пари ще вземеш.
Та се Никола разсърди,
че му главата отряза.

Сенник, Севлиевско (Архив КБЛ-ВТУ).

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 23.10.2010
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010