Вуйчо-лихвар иска в залог булчето му. Съст. Тодор Моллов

* * *

Стоян хранено конче имаше,
хранено конче, алено
и булче хубаво.
На бас се с паша тури,
ако паша го размине -
ще му вземе булчето;
ако Стоян го надмине -
пашата два коня ще даде.
Стоян го надминал
и два коня вземал.
Повикал пашата цялото село,
за да ги глоби по сто и двеста лева,
а Стояна глоби хиляда лева.
Стоян се назад завърна.
Майка му го попитала,
защо е кахърен.
Стоян на майка си думаше:
- Как няма да бъда кахърен,
всички хора глобиха
по сто и по двеста,
а мене хиляда лева.
Майка Стояну думаше:
- Ни бой сеу мама, ти имаш,
ти имаш вуйчо богат -
от него пари ще искаш.
Стоян във вуйчо си отиде,
отиде пари да иска.
Вуйчо му пари ще му даде,
ако булчето си доведе.
Стоян се назад върна
и неговата чета събра,
във вуйчо си отиде...
- Излез, вуйчо, да видиш,
булчето ти нося!
Стоян вуйчо си хвана,
главата му отряза.

Попина, Силистренско (Архив КБЛ-ВТУ).

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 23.10.2010
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010