Вуйчо-лихвар иска в залог булчето му. Съст. Тодор Моллов

* * *

Тръгнали ми са тръгнали,
кметове, още бирници,
големи глоби да слагат,
кому по двеста, по триста,
а на Стоян хиляда.
Стоян си дума, продума:
- Брей, ой ви вази, кметове,
кметове, още бирници,
какво ви сторих, направих,
че ми глоба глобихте,
такава глоба голяма?
- Ние те, Стояне, глобихме,
че имаш булче хубаво,
че имаш конче хранено!
Стоян си нищо не рече,
право у тях си отиде
и на майка си продума:
- Учи ме, мамо, научи,
как да си глоба изплатя?
Майка му дума, продума:
- Стояне, синко мил мамин,
ти имаш вуйчо богаташ,
в града, в Димотика.
При него, синко, да идеш,
той ще ти, синко, помогне
глобата да си изплатиш.
Че стана Стоян, отиде,
в Димотика града голяма,
и на вуйчо си продума:
- Я дай ми, вуйчо, я дай ми,
глобата да си изплатя!
Вуйчо му дума Стояна:
- Стояне, чул съм, разбрал съм,
че имаш булче хубаво,
булчето да си доведеш,
доведеш, да го заложиш,
тогава пари ще вземеш!
Дей гиди Стоян, Стояне,
посъбра Стоян дружина,
че я поведе, заведе,
към вуйчови си вратници.
Кога е било посреднощ,
Стоян на порти похлопа,
похлопа Стоян, повика:
- Я излез, вуйчо, я излез,
булче за залог да вземеш!
Кога вуйчо му излезе,
те му ръцете връзват,
насред гората завели
та му главата отсекли.

Маломир, Ямболско (Архив КБЛ-ВТУ).

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 23.10.2010
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010