* * *

Вуйчо-лихвар иска в залог булчето му

Стоян на Станка думаше:
- Станко ле, мари, хубава,
чу ли, Станко ле, разбра ли,
вчера вергия хвърлили.
Кому по двесте, по триста,
на нас, Станко ле, хвърлили
хиляда и пекьстотини!
Та защо ли ги хвърлили?
Че имам ойгун бивольлье
и имам булче хубаво.
Ми сега, Станко, ми сега,
ми сега какво да правя -
бовольльето ли да продам,
вергията си да платя?
Станко ле, мари, хубава,
ти имаш вуйчо мухтарин,
поди го, Станко, помоли,
нека ти двесте посвали!
И Станка стана, отиде.
Тие, като я видяха,
сичките се спогледаха,
спогледаха и спродумаха:
- Глей, мари, булка хубава,
такова булче да имаш!
Още му двесте хвърлили.

 

Малко Търново; на собакь (СбНУ 57/1983, № 1249 - "Увеличили вергията заради хубавото му булче"); непълна.

 

 

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 23.10.2010
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010