Вуйчо-лихвар иска в залог булчето му. Съст. Тодор Моллов

* * *

Никола заборчлял, задлъжнял:
- Мале, ако не си борчовете изплатя,
ще ме у тъмница затворят!
Николовата майка думаше:
- Никола, синко Никола,
да идеш, синко, у Добруджа,
Добруджа, Кара Козлуджа,
до вуйча си Стамат чорбаджи,
той да ти, синко, помогне
с петстотин грошове.
Кат си у вуйчови отиде,
на портите си похлопа,
вуйчо му го посрещна,
портите му отвори и го запита:
- За какво ходиш, Никола сестрин?
- Аз, вуйчо, заборчлях,
дойдох да ти се помоля,
да ми, вуйчо, помогнеш
с петстотин карагрошове!
- Аз ще ти помогна,
ако си булката в залог заложиш
с мъжката рожба Богунчо.
И тогаз Никола продума:
- Вуйчо, срам ме е по бяла пладня,
по бяла пладня да ти я донеса,
да не ми се хората смеят -
затуй ще ти я нощя донеса!
И той си у тях отива,
и си момчета събира:
- Съберете се, момчета,
за малко време
много пари ще вземем!
И са у вуйчови отишли,
среди-нощи на порти похлопали.
Вуйчо му на драго сърце отворил
и кат у дворя улязли,
право у къщи отишле,
вуйчо си улавя, опък му ръце свързва:
- Казвай, вуйчо, твойто имане!
Вуйчо на буля му Еленка думаше:
- Я ги, Еленке, занеси
в дълбоките мазии
с девет сандъка злато.
Никола на вуйчо си думаше:
- Ние не сме хамале,
твоите пари да носим!
И си на момчетата думаше:
- Недейте стоя, момчета,
саджака на огъня слагайте,
на вуйчо венец слагайте,
веригата му гердан завийте,
вуйна Еленка у мазата заведете,
главата й отрежете,
за таласъм на парите наричайте!
Вземали злато, що вземали,
напълнили си торбите.
Никола вуйчовата си глава отряза
и я у гората занесъл,
занесъл и се провикнал:
- Вземайте, върли гарване,
вуйчовото месо евтино -
четири оки за пара!

Хлебарово, Разградско (Архив КБЛ-ВТУ); Богунчо - от Богомчо.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 23.10.2010
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010