Вуйчо-лихвар иска в залог булчето му. Съст. Тодор Моллов

* * *

Тръгнали са ми, тръгнали
кметове, още бирници
големи глоби да слагат;
кому по двеста, по триста,
па на млада Стояна - хиляда.
Стоян ги дума придумва:
- Брей, ой ви вази, кметове,
кметове, още бирници,
какво ви сторих, направих,
че ме глоба глобихте,
такава глоба голяма?
- Ние те, Стояне, глобихме,
че имаш булче хубаво,
че имаш конче хранено.
Стоян си нищо не рече,
право си у тях отиде
и на майка си продума:
- Учи ме, майко, научи,
как да си глоба изплатя?
Майка му дума продума:
- Стояне, синко Стояне,
ти имаш вуйчо богаташ
в Димотика града голяма -
при него, синко, да идеш,
той ще ти, синко, помогне,
глобата да си изплатиш.
Че стана Стоян, отиде
в Димотика града голяма
и на вуйка си продума:
- Я дай ми, вуйчо, я дай ми,
глобата да си изплатя!
Вуйчо му дума Стояне:
- Чул съм, разбрал съм,
че имаш булче хубаво;
булчето да си доведеш,
доведеш, да го заложиш -
тогава пари ще вземеш.
Дей гиди Стояне, Стояне,
посъбра Стоян дружина,
че я поведе, заведе
към вуйчови си вратници.
Кога е било по среди-нощи,
Стоян на порти похлопа,
похлопа Стоян, повика:
- Я излез, вуйчо, я излез -
булче за залог да вземеш!
Кога вуйчо му излезе,
те му ръцете вързали,
насред го гора завели,
та му главата отсекли.

Голямо Враново, Русенско (Архив КБЛ-ВТУ).

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 23.10.2010
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010