* * *

Вуйчо-лихвар иска в залог булчето му

Вълко си мама думаше:
- Мамо льо, мила мамо льо,
сбират се, мамо, набират
селяни се чорбаджии,
селяни селски клетици.
Тежък сълчан размятат,
на кому двеста по триста,
на мене, мамо, хиляда,
хиляда и петстотин.
Хиляда имах, та дадох
петстотин нямах, какво да дам.
Мама на Вълко думаше:
- Синко Вълко льо, Вълко льо,
вуйчо ти й в село болярин,
иди си пари поискай
и си сълчана доплати.
И Вълко стана, та отиде
и на вратата повика:
- Вуйчо льо, вуйчо Станьо льо,
петък се селчан разметна,
на мене, вуйчо, хиляда,
хиляда имах, та дадох,
петстотин нямам какво да дам...
Вуйчо си Вълко думаше:
- Вълко льо, чедо сестрино,
ако имаш булче насреща,
тогаз пари ще ти дам,
пари, та да ти услужа.
Вълко се жално нажали
и се назад повърна...

 

Бузовград, Казанлъшко; трапезна (Архив КБЛ-ВТУ); сълчан - неясно.

 

 

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 23.10.2010
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010