* * *

Вуйчо иска племенница за невяста

Стояне, лудо ле делийо!
Стоян се слага кончето,
викал е Стоян, ле, канил е
до девет села сватове,
десето село кумове.
Що викал Стоян, се дошли,
само сетсра му не дойде,
туку щерка си пущила.
Тя си я ситно плетеше
и си я милно учеше:
- Янудо, щерка на майка,
като ке идеш на сватба,
на сватба, щерко, у вуйчо,
не чини лице ябълка,
не чини коса коприна -
вуйчо ти ке те ареса,
сватове назад ке върне,
тебе за булка ке земе.

 

Ключ, Петричко; сватбена - в понеделника, когато водят невестата за вода (НПЮзБ 1, № 828 - "Ще я хареса вуйчо й").

 

 

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.10.2010
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010