* * *
Писнали гайди, цигулки,
млад Георги ми се зажени.
Таман се Георги ожени,
друг ден книга пристига.
Георги млад войник да иде.
Георги на Радка продума:
- Радке ле, росна ябълко,
аз ще, Радке, отивам
службата да си отслужа.
Като зачу Радка тези думи
тя си в градинка влезе,
набрала цветя всякакви,
направи китка смесена,
че си при Георги отиде.
- Я вземи, любе, таз книга,
кога китка повехне,
тогаз ще ми е годежа.
Георги на служба замина.
Ходил е Георги и служи
до седем-осем години.
На деветата година -
смесена китка повехна.
Ах, че го жалост налегна.
Командир дума Георги:
- Георге ле, младо войниче,
защо си сега посърнал,
посърнал, още кахърен?
Георги му всичко разправи,
той му отпуска даде.
Три деня Георги пътувал,
като у тях пристигна -
двора пълен със народ,
насред двора дълга трапеза.
Георги накрая отива,
без да го никой познава.
Радка всички дарява
и почна кръст да събира.
Като до войник отиде
да му ръце целуне,
войник в джеба си бръкна,
извади китка повехнала
и си на булка продума:
- Пари в себе си нямам,
затуй те това дарявам.
Като си Георги познава,
жално си Радка заплака
и на всичките говори:
- Какво си ази направих,
девет години съм чакала.
Че си при Георги отиде,
три му поклона направи
и го със сълзи здрависа,
и на сватбари извика:
- Яжте и пийте, сватове,
сватбата е Иванова,
а булката Георгиева.
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.02.2011
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2011
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2011