* * *
Имала й мама, имала,
едного синка Стояна,
скришом го й мама имала,
и скришом го е хранила,
още по-скришом женила.
Взела му й Стойна комшийка,
да не узнаят хората,
да не го вземат за войник.
В неделя го й мама оженила,
в понеделник хабер пристига -
Стоян войник да отива.
Стоян майка си думаше:
- Майко ле, мила майчице,
ази се моля на тебе,
пък ти се моли на татя,
тати с войници да иде,
че ми е млада булката,
млада е Стойна под було,
мила ми й да я оставя,
срам ме е да я поведа!
Мама Стояну думаше:
- Не може, синко Стояне,
баща ти й, мама, стар челяк,
не може празен да върви,
дилке ли коня да язди
и пушка на рамо да носи...
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.02.2011
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2011
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2011