* * *
Днеска й било, Коладе ле, ден неделя, Коладе ле,
в Байча била тежка сватба.
В село дошли еничери,
еничери, царски хора,
царски хора, бре, писари,
да записват млади момци,
млади момци за войници.
Писали са гюзел Байчо -
той ще иде да слугува,
да слугува, да воюва;
той ще остави младо булче,
младо булче под булото.
Байчовото младо булче,
по двор ходи, сълзи рони,
сълзи рони до земята,
китка кичи и нарича:
- На ти, Байчо, тази китка,
ден я носи на старна си,
нощ я топи до глава си!
Да знаеш, Байчо, и да помниш,
кога ти китна китка увехне -
тогаз, Байчо, ще се оженя,
ще се оженя, други ще взема!
Тука пеем, Бога славим,
и от Бог ви дал Бог здраве,
ха, наздраве, ой, сайбийо!
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.02.2011
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2011
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2011