* * *
Стоян си войник отвада,
Петкана дома остава,
армасана, невенчана.
Стоян си коня стягаше,
Петкана пред коня стоеше,
зелени венци развива,
на Стоян китка увива,
на Стояна я даваше,
даваше и наричаше:
- Либе Стояне, Стояне,
тури я в десна пазува,
доде дойдеш до бели Дунав,
често я либе поглеждай,
доде е китка весела -
дотогава ще те чакам;
от как ти китка увехне,
и аз ще се либе оженя!...
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.02.2011
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2011
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2011