* * *

Войник на сватбата на жена си

Стоян събира, тръгва
на пуста скеле да поде,
на пуста скеле Еняда,
Еняда и Урдовица.
Булчето го изпраща,
че влезе в лятна градинка
и събра цвете всякакво,
и го на Стояна подаде.
- На ти, либе, тая китка,
денем я носи на ухо,
вечер я турай на роса.
Когато китка повехне -
да знаеш, че съм главена;
когато китка посъхне -
да знаеш, че съм женена...
Една сутрин в неделя,
кат стана Стоян да види,
китката е повехнала,
повехнала, посърнала...

 

неуточнено (Примовски, А. За поминъка и обичайното право в Странджа. // Известия на ЕИМ, кн. ІІІ, С., 1958, с. 145; =БНТ 8, с. 394 - "Стоян събира, тръгва").

 

 

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.02.2011
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011