* * *

Войвода записва (калесва) хайдути

Мама Стояну думаше:
- Сино Стояне, Стояне,
хай да те, сино, оглавя,
хай да те, сино, оженя
за гюзел вакла Тодорка,
че тя е чедо работно,
че тя е чедо хубаво
и е комшийска дъщеря.
- Майчице, стара майчице,
каква главилка хортуваш,
каква женилка бълнуваш?
Знаеш ли, мале, знаеш ли,
снощи е в село дохождал
Богдан прочута войвода
със тая жълта бъклица,
със тия бели тефтери.
Момчета, мале, калесва
със тая жълта бъклица,
със бъклица ги калесва
и ги на тефтер записва.
Писува и разписува,
а мене, мамо, записа
записа и не разписа.
Мене ме, мамо, избира
син-зелен байрак да нося,
млад байрактарин да бъда,
че съм бил левент в снагата,
че съм бил юнак в сърцето.
каква главилка хортуваш,
каква женилка бълнуваш?
Я дай ми, мале, я дай ми,
дедова пушка бойлия,
тейкова сабля френгия,
чичовци комур пищови,
вуйчови дрехи юначки,
да ги разгърна, прегърна.
Когато пролет пролети,
на тоя шарен Гергьовден,
вие ще в черква идете,
аз ще излеза всред село,
всред село, всред мегданя,
байрака ще си побия,
момчета ще си събера,
със тоя Богдан войвода,
па хай на Стара планина.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 07.04.2012
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2012