* * *
Решил е Цоньо да бяга
от пленнишкото сборище.
Гори, балкани да мине,
у дома да си отиде.
Нали пътя не знае,
французите го залавят
и го във Микра предават.
За бягство Цоньо съдиха
в ареста на поляните
в кал и вода да лежи.
Лежал ми Цоньо, тъпял ми
цели ми до три месеца
па ми е тежко заболял
и на Тодорка пишеше:
"Да знаеш, мила, да знаеш,
къде съм и как попаднал
за мене да се не надаш,
че нема да се завърна.
На тебе, мила, прощавам,
за други да се ожениш,
като мен да те окичи,
а зла дума да ти не дума.
Тодорке, мила невесто,
па друго ще ти напиша,
с него ще те разплача.
Добре да гледаш детето,
детето го ази оставям
на първа майка, втор баща.
Втор баща да го отгледа,
втор баща да го отхрани."
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 27.12.2010
Български фолклорни мотиви. Т. V. Исторически песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. VІI. Възрожденски и съвременни песни. Съст. Тодор
Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010