* * *
Решил е Цоньо да бяга
от пленническо сборище.
Когато всички заспаха,
Цоньо от бивак излиза.
Гори и балкани ще мине,
право ще дома да иде,
но нали пътя не знае,
французите го залавят
и го в Микре предават.
За бягство го Цоньо осъдили
в кал и вода да лежи, в ареста.
На поляните, като си Цоньо лежеше,
на Тодорка пишеше:
"Тодорке, мила невесто,
знаеш ли, либе, знаеш ли,
как съм и къде попаднах.
Французите ме заловиха,
за бягство ме осъдиха
в кал и вода да лежа.
Два месеца мъки претърпях,
аз тежко заболях.
Днес от ареста излизам,
в хладен гроб ще влизам.
Тодорке, мила невесто,
на тебе прошка давам,
за друг да се ожениш,
като мен да те обича,
зли думи да ти не дума."
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 27.12.2010
Български фолклорни мотиви. Т. V. Исторически песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. VІI. Възрожденски и съвременни песни. Съст. Тодор
Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010