* * *
Заградил ми е Маноил майстор,
заградил ми е сграда голяма,
сграда голяма, черкови манастири,
денем го градят, нощем се рони,
рони, събаря, равне се сравня,
равне се сравня с черната земя.
Че се чудили девет майстора
какво да сторят туй пусто сгради,
туй пусто сгради, сгради голямо.
Отдолу иде стара бабичка,
тя на майстори тихо говори:
- Ой ми ви вази, девет майстора,
не се чудете, не се губете,
курбан ви иска туй пусто сгради,
курбан ви иска глава човешка.
Че се чудели девет майстора
какво да сторят, кого да сградят
да се задържи туй пусто сгради,
че са седнали да обедуват,
ах, че продума Маноил майстор,
Маноил майстор най-големия:
- Мене сторете, мене сградете,
мене сградете под туй пусто сгради,
ще ме тачат сички майстори.
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 20.06.2011
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2011