* * *
Сън ми сънува Митре майсторче -
мост ми правеше на Струма река;
деня го прави, нощя се рони...
Там ми помина врабче билбилче,
и тоз му каза право и верно -
ни да се мучи, ни да го прави,
дурдя не клади човек на темел...
Ка ми се сбрая триста мойстори,
ка ми сторие вера и клетва
да не му каже на жените му.
Свите майстори сви му казае,
сви му казае на жените му;
Митре майсторче, той не му каза,
той не му каза на жената му...
Ка ми стана баш Митровица,
ка ми кладе пита на глава,
ка ми отиде таз най-напре;
ка ми я виде Митре майсторче,
ка ми я виде, ничкум ми падна...
Ми я кладое нея на темел -
млекото тече, детето плаче!...
Ка шчо ми течи таз пуста река,
ка шчо ми плаче нейното дете,
така да вие таз пуста река!...
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 20.06.2011
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2011