* * *
От баща останале до троица братка,
помегю нихка сбор чиниха,
сбор чиниха черква да сторят,
черква да сторат света Неделя.
Та са викнали триста дюлгери,
триста дюлгери, триста майстори,
и да фатиха, темел копаха,
хем копаха, хем фатиле да втишат;
ден вазден я втишат, вечер се тури.
Майстори шащисали, що да чинат;
я протомайстор на сънот сънел,
да хожда една девойка на сънот,
да му вели, хем говори:
- Варай, варай, протомайстор,
дурде не завтишите виа
жив човек на темелот,
черква никак не бива!
Тогай стана протомайстор,
си седна на постеля, хем се чуди,
и на дюлгери майстори му вели:
- Е бре, дюлгери, виа майстори,
света Неделя голем курбан сака,
я подяйте да викате мойта любов!
Още речта не дорече, ето негова любов,
юде иде сос ручок, на глава носи.
Как я виде протомайстор,
тогай фати жално тъжно да плаче,
горки слъзи ронеше до поясо.
Да я фати неговата първа люба,
та на черквата я завтиса.
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 20.06.2011
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2011