* * *

Вградена невеста

Троица брайкя дервен мост града,
що денем града, все ночям пада.
Па си думая троица брайкя:
- Бре, вала нийе, троица брайкя,
да си речем, та да си дойда,
та да си дойда утре одзаран.
Кой че рано да си подрани,
та да си донесе той сладок ручок,
та нея, море, да си заграда,
у моето, море, да я заграда!
Двамина брайкя дома казали,
дома казали на нихни жени,
да си не дойда утро одзаран,
да си не дойда да си донеса,
да донеса той сладок ручок.
А един братък нестел да каже.
Кога било кяро одзаран,
кога йе дошла Струма невеста,
та си донесе той сладок ручок,
та да си руча Маноил юнак.
Кога я виде Маноил майстор,
порони сълзи през бело лице,
накриви калпак над църни очи,
та па си дума Маноил майстор:
- Е, Струмо, Струмо невесто,
кому остави мъжко детенце?
Па си станаа тримина брайкя,
та премериа Струма невеста,
та премериа, та задзидаа,
та задзидили Струма невеста,
та я у моето, бре, задзиздаха.

 

София, кв. Суходол (СбНУ 43/1942, № 126 - "Струма невеста вградена"; =Арнаудов, М. Студии върху българските обреди и легенди. ІІІ-ІV. - СбНУ 34/1920, с. 380, № 50); дервен - на дервен, де се Дунав раздвоил, там имало дервен мост; задзиздаха - и днеска она хока на детето си: Павле, и до сега тече млекото. Ихни хора одили там и откъртили, тя донесли, и коя жена нема млеко, кълцая од него и пия със вода. Баща му на Жоте е ходил на тоя мост за вода.

 

 

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 20.06.2011
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011