* * *
Маноил майстор мостеве прави.
Денем ги прави, ношкем падаа,
ношкем ги прави, денем падаа.
Додумале се троица бракя,
да не кажуват на невестите -
коя най-рано ручок отнесе,
да я зазидат у длъги мости...
Вера вериле, дума думале.
Маноил майстор не си е кажал,
не си е кажал на невестата.
Рано ранила Струма невеста,
рано ранила, ручок готвила,
па на етърви вели-говори:
- Айде, етърви, ручок носиме,
ручок носиме на длъги мости!
А етърви ву велят-говорят:
- Носи си, Струмо, тизе ручоко,
ние не сме си ощ' стасали!
Отнела си е Струма ручоко.
Кога я виде Маноил майстор,
кога я виде, разплакал се е...
Зазидали я до колената,
зазидали я до половини.
Извикнала е Струма невеста:
- Нел' ли ти жал, Маноил майстор,
ел за мене, ел за детето?
Зазидали я до бело гърло,
извикала е Струма невеста:
- Нел ли ти жал за белото лице?
Досетил се е Маноил майстор,
досетил се е, извинявал се е,
дека го бракя излъгале...
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 20.06.2011
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2011