* * *
Троица бракя
мостове градат, (2)
деня ги градат,
ношкя им падат. (2)
Троица бракя
дума думаха,
вера вериха
коя где, мори,
сутрин най-рано, 2/
Струма невеста
рано ранила, (2)
та е сготвила
топла ручока, (2)
ка я е вишел
Маноил майстор, (2)
зароньи сълзи:
до черна земня. (2)
- Защо ми плачеш,
Маноил майстор? (2)
- Загубил сам си
меньовник пръстен. (2)
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 20.06.2011
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2011