* * *
Облагали се троица брата,
троица брата, три братовчеда,
да си ми сградят Смилена града.
Денем я градьот, нощем се рови.
Муса Местафа вели-говори:
- Дайте да турим, бас да се хванем -
което любе най-рано дойде,
най-рано дойде, ручок донесе,
него ще турим в Смилена града,
темел да стане, темел да хване!
Ева ти иде Айше кадъна,
на рамо носи мъжко си дете,
във ръка носи бело котленце.
Муса Мустафа глава й маха,
глава й маха, зъби й гризе,
глава й маха, тя се не сеща:
- Върни се, върни, Айшо кадъно,
ще ми оставиш мъжкото дете!
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 20.06.2011
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2011