* * *
Траица брате, града градяха,
денем е градет, нощес са вали.
Абрекаха са траица брате,
курбань да колет на дъно сграда,
койну ми дойде рано утирна,
рано утирна с ранна прогима.
Задала са е Манолевана,
Манолевана млада невяста.
Манол й маха: "Назать са върни!"
Колкуну маха, тя нолкув бърза.
Седна си Манол, жално заплака.
- Оти ми плачеш, либе Маноле?
- Изпустил съм си сребърен пръстен,
сребърен пръстен на дъно града.
Спуснала са е млада невяста,
пръстен да вади от дъно града.
Затиснаха е с едри камене.
Манолевана млада невяста,
тя се Манолу жално молеше:
- Оставите ми дяснана страна,
дяснана страна с дяснана гърда,
да си накърмя малоно дете,
малоно дете, мъжкана рожба.
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 20.06.2011
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2011