* * *

Вградена невеста

Манаил майстор гради "Пиргола града"; дене го гради, ноще се събаря.

Манаил събрал майсторите си на вечеря, и, понеже те били изплашени, че не ще могат изгради "калето" в срока, наговорили се да вградят чиято жена дойде най-рано.

Майсторите упоили Манаила дълбоко, и той не чул, кога те си рекли да обадят на жените си, да не идат на калето.

Всички жени подранили, хванали "тлъста пауна" и сготвили обяд. Манаилица сторила същото, окъпала детето си, задянала се хубаво с него и тръгнала да вика дружките си да вървят заедно.

Манаилица минала край първата, ала тая "тихом" й рекла: "детето не съм си окъпала"; край втората, която рекла: "гостбата не ми е втасала"; край третата..., и всички наред се одумали, че не могат да тръгнат.

Манаилица заминала сама. Като я съзрял Манаил, потекли сълзи от очите му. Той поръчал на чираците си да отмерят сянката й (но певицата казваше още, че дюлгерите), и така се заградила Пиргола града.

 

Струпен, дн. Лазарово, Белослатинско; зап. 1919 г. (Арнаудов, М. Студии върху българските обреди и легенди. ІІІ-ІV. - СбНУ 34/1920, с. 378, № 47). В бележка М. Арнаудов уточнява, че според певицата дюлгерите не само отмерили сянката на жената, а я "турнали жената с детето й в калето"; според друг откъслечен вариант от същото село: "Майсторите градили три години един манастир. Каквото дене работели, призори се разваляло. Наговорили се да зазидат оная от техните стопаници, която първа донесе обяд. Дошла стопаницата на главния майстор. Той, като бил дал дума, зазидал жена си, но й оставил цицката, да тече вода и да си кърми детето.".

 

 

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 20.06.2011
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011