* * *
Собрал е Митре триста майстори,
триста майстори, двесте шегърти,
мост да ми прави на Струма река;
денье го прави, ноще падинва.
Туку се уми Митре майсторче
ка да ми чини, ка да ми стори -
курбан ми сака Струма река.
Отговори Митре майсторче:
- Ой, двесте майстори, триста шегърти,
вечер да ойме свеки по дома,
да не кажиме на нашчи любни;
коя ми дойди утре по-рано,
тая кье клайме курбан на река!
Свите ойдое, свите казае,
Митре майсторче, то не каза.
Отговори Митре майсторче:
(...)
- Ти да ми станеш утре най-рано,
да измълзиш девет ми крави,
да ми збуваш до девет мътки,
да ми сметеш рамни дворове,
да ми изсучеш девет корници;
сетне да крениш ручок на глава,
ручок на глава, дете на ръци.
(...)
Та ми отиде на Струма река.
Ка ми я виде Митре майсторче,
Митре майсторче ничко ми легна,
ничко ми легна, сълдзи ми рони.
Ка я видое свите майстори,
кой дете фати, кой ручок фати,
ми я фърлиле на Струма река...
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 20.06.2011
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2011