* * *

Вградена невеста

Дорде бе Пенка мънинка, мари,
дорде бе Пенка мънинка,
в село дюлгере немаше, мари,
в село дюлгере немаше;
откак си Пенка порасна,
в село дюлгере дойдоха -
хубави черкви градеха,
шарени куни пишеха.
Съдра си Пенка чехлите,
покрай тях да си минува,
па на дюлгере думаше:
- Хей си ви вази, дюлгере,
Койо и Бойо, два брата,
вредом си мермер градете,
хубави черкви правете,
шарени куни пишете,
дето ще Пенка да влезе,
със Койо да ги венчеят!
Дурде дома си да иде,
силна я глава заболя,
силна я глава заболя,
люта я треска разтресе.
Пенка майци си думаше:
- Постилай, мамо, постилай,
постилай, мамо постилай,
постилай плъста шарена,
дето ще Пенка да легне,
да легне, нема да стане!

 

Копривщица, Пирдопско (СбНУ 46/1953, № 77 - "Мома и дюлгери"); версия, в която вграденият женски персонаж е девойка - другаде майсторите й вземат дължината на сянката; всички стихове се изпълняват по модела на първите два; куни - икони.

 

 

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 20.06.2011
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011