* * *
Трима братя, и тримата женени, градят мост на р. Арда. Дене го градят, ноще се събаря. Те се изплашили много, понеже имали заповед да го довършат, инак щели да бъдат убити.
И тримата сънували, че за да се задържи мостът, трябвало да заровят жив човек в основите. Като не било възможно да турят ръка на чужд човек, съгласили се - която от техните жени първа донесе на моста храна за майсторите, тя да бъде заровена.
Двамата по-големи братя обадили на жените си, само най-малкият оставил всичко на съдбата.
Гиздавата невеста на най-малкият брат станала рано, омесила хляб, приготвила храна и тръгнала за моста. Бързайки много, тя оставила малкото си детенце, без да го насиса.
Като я видял мъж й още от далеч, почнал да рони сълзи. Обадил й какво е решено, и тя с безстрашие и покорност отишла на мястото, гдето щели да я заровят.
Когато поставили първият камък, тя се сетила за детето си, разтреперала се и казала:
- Както аз треперя, така и мостът да трепери!
Щом била зазидана, мостът се задържал. Оттогава насам мостът все треперел.
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 20.06.2011
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2011