* * *
Манаил майстор, мори, два моста,
Манаил майстор два моста гради,
деня ги гради, нещя са бряг.
Чудили са са двеста майстора,
що да направят, кък да йосторят,
йосторили са вяра и клетва:
- Чието либе най-напряж дойде,
най-напряж дойде със прогимата,
ше го заградим в длъги мостове,
в длъги мостове, в средна камара.
Сички майстори дома ойдоха,
дома ойдоха, любом казаха,
Манаил майстор дома си ойде,
дома си ойде, любом не каза,
лю си хи каза много работа -
и да опере, и да омяси,
и да намери девет паници,
девет паници бяла пченица,
и да откара на воденица,
ида откара, и да докара.
И е опрала, и й омесила,
и откарала, и докарала,
и пак е рано, рано ранила,
рано ранила със прогимата.
Манаил майстор лю кат я виде,
ръки закърши, сълзи зарони.
Тия му вели, вели, говори:
- Що ти са, любе, жално нажали?
Манаил майстор вели, говори:
- Осторили сме вяра и клетва,
чието любе най-напряж дойде,
най-напряж дойде със прогимата,
ще го заградим в длъги мостове.
На нея хи са вяра не фата.
Заградиха я до кълчиците,
на нея хи са вяра не фата;
заградиха я до коленете,
па хи са нехи вяра не фата;
заградиха я до тънко кръстче,
дур тогаз хи са вяра фатило.
И си хми вели, вели, говори:
- Двесте майсторе, триста шагърте,
оставите ми лявата ръка,
лявата ръка, дясна пазуха,
да си изкърмя малкото дете!
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 20.06.2011
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2011