* * *
Зис ми зиздае девет майстори
деня зиздай го, нокя пагя им.
Се зачудие девет майстори,
се зачудие, се обложие:
кой кя поеме дома на дворе,
да не кажеме на невестите.
Сите пойдое и си кажае,
Марко, млад майстор вера додържа,
вера додържа и си не кажа,
и си не кажи на невестата.
От мие стана, бре, Марковица,
от ми омеси бела погача,
и ми наточи две карти вино,
пък ми отиде при майсторите.
Кога видое девет майстори,
се зачудие, се подсмеяле.
А Марко, млад майстор,
в земи се опули и сълзи порони,
ми я кладое в темел да бидет.
От ми е писна, бре, Марковица:
- Да ай ви вами, девет майстори,
нел' пушчите ми деснава ръка,
деснава ръка, десна пазува,
да го надоя мошково дете!
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 20.06.2011
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2011