* * *
Заправи майстор Манол
на Тунджа моста и Марица.
Денем го прави, нощем се сипе.
Чуди се, мае майстор Манола
какво да стори, стори направи,
как да си моста, моста застави.
Най - после казва майстор Манола:
- Ето ви вази всички, всички майстори,
всички майстори, калфи и чираци.
Хайде да се облог обложиме,
чиято булка най-рано рани,
най-рано рани, обед донесе,
нейде курбана на моста ще сторим,
дано си моста, моста застане. -
Ето и обед и той наближава,
Манолова булка най - рано ранила,
най - рано ранила, обед донесла.
Нейде курбана на моста сторили,
тогаз се моста, моста заставил.
Вечерта късно Манола се връща,
негови деца жално плачели
и си на майстор Манола думали:
- Татко бе, татко, миличък татко,
къде остана нашата майка?
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 20.06.2011
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2011