* * *

Вградена невеста

Девет майстори "града градили". Дене я градили, ноще падала, и това траяло девет години.

"Дума думали майсторите", сторили "обзалог" ("каул") - която майсторка подрани да донесе "топла обяда", нея да вградят в "нови дувари".

Милен майстор нямал девет години мъжка рожба. Отгде се взели "пусти биляри", що носели "билки и корени", дали на Миленица и тя добила мъжка рожба.

Макар да се обзаложили да не обаждат дома, всички майстори отишли и казали; само Милен "най-верен майстор" не обадил, ами казал на жена си, че имал мъжко теле, изгубено девет години, да иде тя да го намери, и тогава да му донесе обяд.

Миленка (!) подранила, омесила хляб, уготвила и потърсила телето. Тамам из вратника излязла, срещнала телето. После взела "топла обяда" и повикала девет майсторки да идат да занесат с нея. "Коя дете не къпала, коя с обяд не втасала", всички й отказали. Отишла сама.

Като я съгледал Милен, "нахлупи калпак до очи, порони сълзи до земи". Майсторите казали на Милен да я зазидат, а тя се помолила да я почакат, да я обърнат на десна страна, за да подои мъжко детенце. Те я зазидали.

 


Етрополе, Ботевградско; на копан и жътва; зап. 1919 г. в Еница, Белослатинско (Арнаудов, М. Студии върху българските обреди и легенди. ІІІ-ІV. - СбНУ 34/1920, с. 378, № 48).

 

 

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 20.06.2011
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011