* * *

Вградена невеста

Троица братя градят мост. "Деня го градят, вечер се туря".

Направили "каул":

Която жена първо ще дойде,
нея ще метним темел на града.

Двамината обадили на невестите си, да не носят "проима" (обяд), третият (името му неизвестно) не обадил.

Двете снахи подканили третата да занесе обяда, но тя отказала:

Детето ми е на люлка,
хлябът ми е на копанята.
Тогава те й придумали:
- Хляба ще ти изпечеме
и детето ще ти чуваме.
Тя склонила и отишла.

Кога я видял мъжът й отдалеко, почнал да рони сълзи. - Защо плачеш? - Пръстенът ми падна на темела.

Тя се навела да вади пръстена, но дюлгерите я затиснали и вградили. От ненките й и досега тече мляко.

 

Еникьой, Ксантийско - Гърция; зап. 1920 г. (Арнаудов, М. Студии върху българските обреди и легенди. ІІІ-ІV. - СбНУ 34/1920, с. 386, № 57); преразказана. В бележка Арнаудов добавя, че информаторът е преселник в Асеновград, а "мостът бил като че на Одрин" (бел. съст., Т.М.).

 

 

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 20.06.2011
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011